автор: blagova

Отсякоха тополата -връстница.
Осиротя без нея сякаш двора.
Със писък излетя бездомна птица,
но кацна пак обратно. На стобора.

На дънера, разплакана, присядам
и в дневника му таен се зачитам.
Люти в очите, в гърлото присяда,
че кръговете на живота си разчитам.

Ту слънчеви, широки и щастливи.
Ту в тъжни редове се отеснили.
Кои са в повече, кои с пасиви
и колко ветровете са стопили?

Не ни е глезил, май, животът с тебе.
И нищо в дните ни не е спестявал.
Но стига ни,че бил е той потребен,
щом в клоните си птица приютявял.