Не разбирам от зими.
Все зимувам врабешки -
със замръзнали пръсти
и с грешки човешки.
Все надничам във бялото
да се черне крилото
на щъркела пролетен
и да свърши теглото..
Не разбирам от зими.
Със студ не се свиква.
Свита в зимен пуловер
броя всяка минута.
Мечтая за слънце -
да ме парне игриво.
И надеждата - зрънце
да покълне щастливо!
Ани Николова