автор: Shadowknight

Пет минути. Много или малко.
Всъщност, нищо, само миг... от
Вечността.
Те не стигат, никога, и
Бягат, и убягват, и
Избягват, после се стопяват,
Като лед, като късче светлина.

Пет минути. Къде ли сте сега?
Аз търсих ви навсякъде,
А всъщност вие бяхте някъде,
И никъде; в безкрая.
Там, където духа Севернякът,
И пясъкът струи надолу, все надолу,
Политайки във миг към пролетта.

Пет минути. Ненужни, безполезни,
Трудни и тъй кратки.
Като камъче, или...
Не трябва да узнаете,
И затуй не ще ви кажа повече.
За тях.

Е, сбогом! Написах всичко.

ТЕ. Пет минути.


[Date: 2000-Jun-01]