автор: Narwal

Мъртвото вълнение край Родос леко разлюляваше застаналите на кея седем галери на рицарите хоспиталиери. През ноември Средиземно море започва да става негостоприемно. Вятър започва да свисти, вълна да се вдига. Корабоплаването започва постепенно да замира до началото на пролетта, когато отново с издути платна корабите поемат своя път към богатствата на изтока и се завръщат натъпкани със стоки, неистово търсени на пазара в европейските градове.
Но остров Родос беше тяхната междинна спирка, която им даваше приют, за да попълнят запасите си, да си отпочинат екипажите и отново с пълна сила да продължат своята борба за оцеляване в огромната синя пустиня.
Филибер дe Найлак се беше отпуснал на своя удобен стол на верандата на рицарския замък и беше вперил поглед някъде ... на север. Незнайно защо мислите му бяха с онзи млад владетел на малкото парче българска земя, който със своята храброст и изобретателност бе надхитрил Сюлейман Челеби и бе заминал да подготви своя народ за нови битки с чеждоверския нашественик. А западните владетели вместо да подадат ръка на своите братя на Балканите се бяха свили в черупките си и не смееха да предприемат нищо, само и само да раздразнят честолюбивия османски падишах. „Защо не заминах с него?”, мислеше си Флилибер. „Там е нашата кауза. В борбата за името Христово, а е тук за стоим и да пазим морето.” Но Филибер грешеше. Родос трябваше да бъде пазен и то твърдо и храбро. Средиземно море се превръщаше постепенно в кърваво бойно поле между западната и ислямската цивилизации. Търговията по море донесла толкова просперитет на италианските република, на Франция и Испания можеше всеки момент да бъде подчинена на осменския ятаган. И Родос беше една от крепостите, които трябваше брани това да не стане. Великият магистър изобщо не подозираше, че раздялата му с царя на българите не само не е окончателно, но е и твърде кратка, защото в пристанището на Родос .... влезе един кораб с красиви бели платна, но с османски отличителни знаци по борда.
Тежки забързани стъпки отекнаха по стъпалата на двореца на великия магистър. Беше началникът на портовата стража.
- Османска бригантина, Ваше превъзходителство! – Иска разрешение да застане на кея.
Филибер се стресна от унеса, в който беше изпаднал. Рязко се изправи крака и грабна далекогледа. Бригантината изглеждаше красива, добре оборудвана и добре управлявана. По нея не се виждаше никаква подготовка за предстоящи враждебни действия. Само на мачтата и бе издигнат флаг, с който капитанът молеше разрешение да влезе в пристанището и да застане на кея. Филибер отпусна ръце и се замисли. „Какво ли може да означава това?!” Любопитството му обаче надделя.
- Дайте разрешение на кораба да застане на кея! – заповяда той – В същото време обаче вдигнете по тревога бреговата охрана. Нека бъдат готови. На осменците доверие не можем да имаме.
Началникът се поклони чинно и изпълни заповедта като добър войник. Корабът леко изманеврира и залепна на кея в пристанището на острова. След това обаче отново великият магистър беше обезпокоен.
- Някаква жена, желае да се срещне с Вас, Ексленц – каза той и отново се поклони – изглежда да е от благороден произход.
Сега вече любопитството на Филибер де Найлак пламна. Пръстите му нервно започнаха да танцуват по лицето му и да разрошват късата му къдрава брадичка.
- Поканете я! – заповяда великият магистър.
След малко на верандата се появи жена на около 50 години в традиционно османско облекло, но с открито лице, стройна фигура и пронизващ поглед. Направи лек реверанс и на перфектен френски заяви:
- Аз съм Кера Тамара, жена на покойния султан Мурад І, дъщеря на покойния български цар Иван-Александър. Желая на Ваше превъзходителство здраве и дълъг живот.
Филибер де Найлак се стъписа още повече. Като просветен човек той беше чувал за саможертвата на българската царкиня Кера Тамара приела да стане жена на османския султан, за да спаси народа си от поробване, но запазила християнската си вяра. Не можеше да повярва обаче, че той ще срещне тази българка, още повече, че само преди три години срещна нейния племенник цар Константин ІІ Асен.
- Приветствувам Ваше Височество с добре дошла в Родос! – отговори рицарят - Все пак искренно ме вълнува въпроса за целта на това посещение.
- Преди всичко бих Ви помолила Екселенц, моето посещение да бъде запазено в тайна, а неговата цел е следната....