След като се сбогуваха със Стефка и Николай двата делфина се шмугнаха във водата и навлязоха в първия проход, който трябваше да води към Подземния град. Но още в началото той се стесняваше и трябваше да проверят чрез ехолокаторната си система дали не свършва и води до някоя задънена тясна дупка, откъдето трудно биха се обърнали за да се върнат обратно.
Но, не! Всичко беше наред. Просто трябваше да внимават и един по един да се провират през тесния отвор, осеян с остри скалисти ръбове. Имаха много остро зрение, което дори под вода им помагаше да се ориентират без грешка. Непокорния водеше и отвреме навреме се обръщаше да види дали го следва Слушка- така беше я кръстил, а тя него гальовно Непо.