автор: Albatros

Отдалечаваш се от мен.
Отиваш си – все по-далече.
И роклицата ти от лен
в съня ми се ветрее вечер.

Сънувам погледа ти син.
И ти редя молитви – ничком,
макар да знам, че във един
прекрасен ден ще свърши всичко.

Внезапно. Страшно. Изведнъж.
Комета – изгоряла в бездна –
за теб ще бъда просто мъж,
от чийто тъп живот изчезна.

Защо – не знам. И всяка нощ
със ококорени зеници
ще виждам роклицата клош –
и ленените ти косици.

След теб ще вия – вълк от сой –
на своя дълъг стих обесен.
И цял живот ще бъда твой –
Жената в мъжката ми песен.