автор: life_creator

Тя мина прагa на панеления апартамент и се озова в полутъмна стая. Вече почнала да се съмнява, че е влязла в правилния вход, попита:
- Всъщност идвам по обявата. Нали Вие търсите човек, който…?
- Да, предположих! Хората не се отбиват при мен по други причини. – прекъсна я мъжът обръщайки се с лице към нея.
Тя видя, че носи слънчеви очила. Това й се стори доста странно тъй като навън нямаше никакво слънце. Пък и да имаше, прозорчето бе прекалено малко, за да пропусне достатъчно от лъчите му.
- Лесно ли намерихте дома ми?- добави мъжът, но без да дочака отговора й продължи – Ще ви помоля нещо. Виждате ли картината над пияното ми? Бихте ли ми казали какво виждате в нея?
Този въпрос съвсем я обърка. До сега не й се беше налагало да обяснява на когото и да е било какво вижда.
- Амиии….. Нарисуван е дълъг път…. Струва ми се, че е планински… Доста е стръмен... - започна момичето несигурно.
- Да продължавайте!- подкани я той – Ден ли е?
- Нощ! Използвани са много тъмни и мрачни цветове… По небето няма звезди… Струва ми се, че в края на пътя има някаква светлинка, но е много малка… Сигурно по погрешка художникът е капнал с по-светла боя там… – тя тъкмо щеше да продължи, защото й се стори забавно да описва картината, когато забеляза, че мъжът тихо се смее. Това ужасно я подразни:
- Защо се смеете? Вие ме помолихте да ….
- Разбира се…- отново я прекъсна той – Знаете ли, хората виждат едно и също нещо по различен начин!- добави този път по-сериозно.
- Защо тогава и Вие не споделите мнението си за картината!?- язвително попита тя, съзнавайки че така ще загуби поредната си незапочната работа.
- Аз съм сляп!- насмешливо отвърна човекът сядайки пред пяното – А сега искате ли да Ви посвиря?


От къде дойде идеята:
По средата на 8-ми клас учихме Дебелянов. Почнахме със стихотворението му „Да се завърнеш в бащината къща”. Говорихме за образите, словосъчетания и т.н. На края на часа учителката ни даде доста странно домашно (което ми хареса, защото провокира фантазията и творчеството на ученика :) ). Та даде ни няколко думи от стихотворението му: праг, слънце, дом, път, нощ и ни каза да напишем каквото си искаме, като включим задължително тези думи. И така се появи "По погрешка".