автор: Valens

Казват, че пролетта е сезонът, в който се ражда любовта, но при Нина това се случи в един много студен, зимен ден.
Зима. Всъщност, за да съм точна, във Варна такъв сезон няма. Тогава, когато в другите градове е зима, тук е вятър и сух студ или още по-силен вятър и поледица.
Та, в един такъв ден, от вторите, тя се връщаше от университета. Малко преди Зимната сесия, мисълта ú бе заета с предстоящите „заверки“ и притеснения покрай изпитите, ииии... се подхлъзна. Политна назад. „Паааааадам!“ - каза си.
И точно, когато усещаше, че нищо не е в състояние да направи и падането ú е абсолютно сигурно, една силна ръка я хвана през кръста, завъртя я леко към себе си, повдигна я и тя се огледа в очите му - сиво-сини, в унисон със зимния ден, но стоплящи със златистите си, като игриви пламъчета от ласкава камина, отблясъци.
Монтьор. Всеки ден минаваше оттук, а не бе забелязала, че има автосервиз. И най-вероятно от колите, които влизаха и излизаха в него, снегът се бе размекнал и после вледенил, а те не бяха опесъчили и... Друг, на нейно място, би направил скандал, но тя си каза, че така става, като не гледа къде стъпва. Пък и тези очи... Благодари и отмина.
Тръгна си, а лицето ú гореше във всички нюанси на розово-червеното.
Само ако знаеха божурите, каква конкуренция имат в нейно лице, едва ли щяха да си позволят да разцъфнат през май.
А дали сега не разпукваше нейната пролет, тази пролет, на която минусовите температури не оказват влияние.
Даде за почистване светлолилавото си палто, по което бяха останали отпечатъци от ръцете му, изцапани с машинно масло.
Де да приемаха и сърца, с отпечатъци от сиво-сини очи, за почистване!
Защото след този двесекунден „сблъсък“ с тях, тя мислеше само за него, за очи му, за единствената дума „благодаря“, която каза тихо. За това, че той не ú отговори. А може би не я е чул и си е помислил, че е неблагодарна.
За силата, която усети в него. Затова, че за пръв път в някого виждаше Мъжа. Мъж, много различен от момчетата, които познаваше.
Но дали само заради новото и различното в него, той бе завладял мислите ú?
Любопитство ли е или нещо повече?
Какво би било, ако бе чула и гласа му?
Мислеше... Мислеше, но не смееше да мине оттам, покрай автосервиза.
А колко много искаше да го види отново, за да си отговори на всички тия въпроси, които я превземаха покорили дните ú, подчинили нощите ú, но... не смееше.
Дали се боеше от отговорите или усещаше, че се случва нещо ново и неизвестността я плашеше ...и привличаше едновременно.