автор: nez0user

Наистина видях красиви гледки,
наистинa зърнах красиви неща,
по пътя към теб.
Казват че важен е пътят и самото вървене
а не върховете които ни чакак напред.
Но когато пътят осеян е с тръни
или по някакъв начин сме отчуждени от негo
то тогава Върхът е това към което вървя,
то тогава Върхът е това към което всеки от нас се стреми.
В cлучая - моя! - искам да кажа
че Върхът си ми ти.
Bърхът към който от толкова Време вървя.
И минува пътя край мене
пуст, все тъй пуст и безличен
лица, предмети, събития -
те нямат голямо значение
макар че във тях се опитвам
да открия нещо познато от тебе -
било то полъх на Вятъра
но не така нежен
както нежно е твойто докосване;
или мълчаливия лъч на Надеждата
която зървал съм толкова пъти в очите ти.
А Слънцето с топло докосване
но не тъй топло като твоята малка ръка
която хванала моята нежно
в уюта на мила прегръдка една.
По тихите стъпки оставени
от другите хора аз твоите
се опитвам да чуя - внимавайки.
И вървя със надежда в сърцето,
че няма да е много далече,
когато пак теб ще намеря,
когато със тебе двамата заедно,
всеки хванал ръката на другия
без мисъл
дали пътят осеян е с тръни
или крачим по добре асфалтирана улица
където нощем отекват самотно
самотните стъпки на някого
който търси и той - като нас
или нещо различно - не знам.
И небето надвиснало мрачно
като че опитва се то да ме спре,
да спре моите стъпки за малко,
по пътя който при теб ще ме спре.