автор: galenaGV

Четете този стих като писмо.
Напълно вярно – пълна съм със грешки.
Но тръгвам да ви пиша за добро –
дано ми е по силите човешки.

Не съм светица – и опазил бог!
Човече – точка. Светове големи.
Сълза по вас в едното ми око.
А в другото – смехът от детско време.

Стоплете ме със чай и с маргарин.
(в сърцето знам, че често е студено.)
За поглед с цвят бадемов или син
съмнявам се дали остана време.

Но пак посягам – даже и от тук
да ви погаля с малкото си име.
Бях наковалня. Била съм и чук.
но, боже, с ум и разум надари ме!

И той ме надари. Благодаря,
че още мога писъмца да пиша.
Че мога да съм като тишина,
в която зад гърба ми някой диша.

Понеже в тази моя тишина
посяха много гръмогласни думи,
вместо сърдечно – топля се с дърва.
Току без малко, огънят ще лумне.

Сега обаче пиша в кучи студ.
Писмо ви пиша – дума като шума.
Да вярва в думи вече кой е луд,
преди да станат думите куршуми.

Но аз прибрах чифтето. И с перо,
и с пачи пух, със благо и със меко
сега ви пиша ей това писмо.
И като ви обичам ми е леко.