автор: august

събуждаш се в някаква фабрика
разклатен и посивял, корозирал от амнезия

безцелно се въртиш из коридорите
пребледнели стъпките ти мачкат
изпочупена мазилка и стъкла

въртиш кормилото на чуждия кораб
двайсет години, как искаш да помниш
нещо различно, освен това открито сиво море

на изток по шевовете се пръска небе
и нещо затворено в теб се пропуква

събрали две и две
дебелите свини знаят, че по-рождение
си изграден от 99% празнота
но нямат интерес това да остане така -

триста очилати порта имаш у дома
колкото повече преминава през тях
толкова по-малък избор ти остава