автор: kristi

„Поетът е една отворена,
подвижна рана.”
Борис Христов

Какво му трябва на поета?
Две шепи дъжд – да се умие;
две стъпки до душата му, до плета,
зад който единак – самотен вие.
Какво му трябва?
Старо одеало,
с което себе си и времето
да стопли
и няколко среднощни минзухара,
запалени след земните му вопли.
Какво му трябва?
Няколко козички,
с които вечер да си разговаря,
когато са напълнени очите му
с изгаряща любов – целебна вяра.
Какво?
Какво, че млякото от менче пие
и се разхожда по баирите.
Поетът си остава жива рана,
която, не намерила лекарство,
в бездънна самота се крие.