Не си отивай. Тихо остани.
Приседни под сенките на двора...
Пусти ще са къщните стени,
пътната врата ще се затвори.
Ще плаче дъжд по сините стъкла.
Скимтящо вятър ще люлее клони.
Ще се прекършат зрелите жита.
Бездомен ден без теб ще се отрони.
На масата самотен къшей хляб
ще търси устни, за да ги нахрани
и чаша вино, пиеща нощта,
ще е другар на ято жадни врани.
Не си отивай. С мене остани
под белите черници до стобора.
Не са ми нужни думи. Само ти.
Остани! Домът ни е отворен.
22.01.2013 г.