автор: dbutanski

И пак над Земята е здрачно,
и пак ни връхлитат беди.
В душите - сакрално прозрачно,
в ума ни - мъглата пълзи...

А Горе се трепят привати,
пронизва ги алчност, недъг.
Сред хората - долни пирати,
отъпкващи нежния стрък.

И цялата пасмина гнусна
мърсува за власт и пари,
и страшно ни робството друсна -
над мирните наши глави.

Но нашият дъх е несменен -
отърсва нюха от лъжи. -
Духът боготворен, безмерен,
за нашата участ тъжи!