автор: lordly

Туй ми го издума Бай Ахмед, бръснарят, дето като малък му подпалих бръснарницата. Това ме подсети за една друга история, която ме е срам до разказвам, но думите от заглавието Бай Ахмед ми ги рече днес, после несбъднатият разстрел на Сокола.
Неудобно ми беше да подхвана темата, що ни я натресоха всички медии, но нали си пием и пушим с Бай Ахмед по махленски, та:
- Бай Ахмед, що са тръгнали твоя адаш да го гърмят с ялов пищак, а – и си му намигам ей тъй по парцалевски, а той:
- Даскале, като си останал почти без часове, нямаш ученици и колегите те имат за изкукал, не те възприемат, ни външно, ни вътрешно и са ти намалили заплатата, що ще сториш?
- Аз, ли? Ще си седя на пейката!
- Тъй ами, като си се подредил, че няма другаде къде да седнеш!
- Асъл, на туй дередже съм! А до там ли я е докарал твоя адаш бе, Бай Ахмед?
- Брак шинди аркадаш, на лежащият в мед и масло, пейка не му трябва, а кой за него да пее....Пейте глашатаи, пейте, пейте!!!