автор: midnight_witch

Моя стара любов, тръгвай си горда и права,
Изправи рамене и небрежна, с ръка ми махни.
Тръгвай, луда и боса, през дните от болка корави-
през просото направо, от мен си тръгни.

Моя стара любов, иди си, гневна и дива,
с гръм и ярост иди си, разлюлей небеса и земи,
да те помня такава – раздираща сивото,
буреносна и светла, в грохот на бесни реки.

Моя стара любов, иди си, разкъсващо силна,
нарани ме до кръв и без милост – така си иди.
да те помня велика, възторжена, гибелна-
отиди си така, че дълго след теб да боли...

Моя стара любов,никога не ми позволявай
да те видя сломена, с горещи от мъка очи...
Да не помня косата ти - от годините побелявала,
нито бръчките дали, на времето, трайни следи.

Отиди си любов, отиди си през точното време
сред кипежи от огън, магия, безумие, страст.
Всяка стара любов се превръща във бреме
щом умората легне в леглото до нас...