автор: blagova

Подслушват от упор съседните маси.
Нехайно уж пушат, а правят гримаси.
Да слушат, щом в клюката виждат утеха.
По женски си бъбрим. Обсъждаме шефа.

Безкръвно се борим за право на гласност
със хъс на бойци и с безоблачна ясност,
че щом си човек, нямат никакво право
да викат „разпни”, щом заслужил си “браво”.

Объркан светът е. Навънка с хастара.
И Бог безхаберно я някак подкара.
Мълчи и се прави на `несъпричастен.
Навярно и той като нас е злощастен.

Безмълвен е Бог, а и царят ни – кекав.
Кому да се жалваш да стане по-леко.
Остава едничката бедна утеха –
яж, пий и обличай си новата дреха...

Какъв е резонът ли? Пускаме пара.
То кой ли ще чуе… Подай ми цигара!
Съседите млъкват. Кръвта ли надушват?
Дори не съчувстват... А само подслушват.