автор: ringo

/ хроника на една улична свалка /

- - -

Един огромен черен котарак
задиря упорито бяла котка.
Тя мръдне ли, и той повлича крак,
пленен от грациозната кокотка.

Дистанцията спазва – метър, два! -
и спре ли тя – и той застива!
Подушва със наведена глава...
О, позата на хищник му отива!

„Обектът” му поспира тук и там,
кокетно себе си почиства.
Глава назад обръща – той е сам,
очите светят. Колко му се иска!...

Като в хипноза стъпва той напред,
но мацката озъбва се свирепо,
изсъсква тихо сладуранката наглед -
отново мераклията „залепва”.

Но не забравя той защо е тук,
макар нехайно лапата да ближе.
Врабчетата от кривия улук
са зрители на свалката отблизо.

Играта вече е към своя край
и хубавицата с опашка трепва.
Нагонът пак ще тържествува май...
и на гърба й мачото се лепва.

Захапва нежно пухкавия врат,
на ласките му тя се подчинява...
Не, няма вече връщане назад –
и кротка, с мъркане му се отдава...

Врабчетата, прехласнати, за миг
пред любовта да мигат даже спират...
на тайнството моментът е велик...
И само вятърът в улука свири!...