автор: ringo

Съдбата те посочи с пръст и каза: "Тази!
Във нощите ти няма да даде покой,
Сърцето си от нея няма да опазиш...
И в миг вълшебен ще ти каже: „Ти си мой!”

Щастлив, на робството веригите ще носиш,
ще благославяш поробителя си нов.
Излишни стават тука всякакви въпроси –
доказано е – ти си болен от любов!...”

И тръпна, радостен от тази диагноза,
горещо моля вечно да съм заразен...
И, благодарен, в утрото - с букет от рози,
пред теб заставам аз задъхан и смутен!...

И исках да ти кажа как си ми потребна,
измислил бях най-съкровените слова.
Стоя сега обаче онемял пред тебе,
и океан шуми във пламналата ми глава!

Усмихваш ми се нежно – толкова красива!
И с пръст на устните си правиш знак: „Мълчи!”
Съдбовната ти близост просто ме убива...
Потъвам безнадеждно в твоите очи!...

Небето и земята в този миг се сливат –
и зъзна в студ, и гасна във пустинен зной.
Не съм на себе си!...Мечтата ми е жива!...
И чувам твоят глас да шепне :”Ти си мой!!...”