автор: ringo

Събудих се от аромат на дюли.
Сънувах мама седнала до мен,
но образът ù от съня забулен,
стопи се във настъпващия ден.

Възкръсва в мене оня скръбен юли
и зная – винаги ще е така!...
Сълза отронвам - в аромат на дюли,
и мълком я избърсвам със ръка...

А наредени в гостната ни стая -
на стария, олющен вече скрин,
опиват ме със сладостна омая
красавиците с дъх неповторим...

Почивен ден за мъка още няма.
Но как да върна времето назад?
Ухае пак на дюли и на мама.
В душата есенно нахлува хлад...