Отива в Рая старата ни къща,
напусната дори от сенките.
Макар, че вчера беше още същата,
днес самочувствието й на бенка
по гордия портрет на дядо,
полека лека избледнява,
проядено от дървояди,
и бавно и тревожно се смалява,
и вече мери ръст с тревите,
по кратковечност ги застига,
а върху гроба й превити
лежат горчив пелин и риган.