автор: teor

отмъкнах съмването и
убоден от зърната
на малините
захвърлих го във коша с мръсни дрехи
където
миришеше на миналата нощ
а тя лежеше като цвете
настъпано стебло
трева
с изтекли сокове

около славея
пълзяха змии
отъркваха се хладно
в черновата
на всички нейни хрумвания
прикрити в сгъвка
между две бедра и голо обещание
че все ще бъде някога
солта сладникава
утрините тихи
а целуването - позволено бягство

оставих лилия от вестник
изплаках дъжд
от черни срички в какавида
за довиждане
въжетата се впиха в бяла плът
оцеждаха вода
мъзга
и болка от зелени ириси
а те твърдят
че е обичана

във края все остава нещо петъчно