Знам, ще е септември, в клоните обрулени
вятърът ще шепне странни думи.
Във очите ми се утаяват дните ми.
Хладен полъх- и предчувствам смисъла...
Някой ще приплаче. Като лист отронен,
зная, ще отмине есенно самотен.
В залеза ще се зарее ято птици.
Няколко въздишки...тишина и спомен.
Знам, ще е септември. В топъл камък
песен на щурец ще се препъне.
От внезапен студ небето ще потръпне.
Във една далечна есен. Зная...