автор: atom

Този свят е и сладък, и кисел,
сякаш цял е от розова вишна.
Ти ми казваш: `Човече, поспри се`,
но дори и това е излишно.

Ако знаеш, приятелю, колко
от излишности хората страдат -
и е болка, но без да е болка,
и е радост, но без да е радост.

И потоп е, но вътре е суша.
И така е, разбира се, с думите.
Аз говоря - щом искаш, не слушай,
но нали и едното, и другото,

а и всички останали случаи
са еднакво излишни. Излишни са!
Но, приятелю, просто не слушай.
И напрягай суровата мишница

и обирай узрялата вишна.
Тя не беше ли цвят, после шума?
За света сладко-кисел привично е.
А това са и моите думи.

Нека днес нещо в тях те подразни.
Те са шума, и те ще изгният.
Но пък не само те са напразни,
а излишни предимно сме ние.