автор: ole72

Поезията е навсякъде,
във въздуха, във ароматите,
в снега и черния асфалт,
в усмивките и правите, и кривите,
в гримасите, въздишките,
и пълните, и празните,
поезията-динамит от смисли,
който бърза да избухне,
но не преди да се сгъсти,
и да си намери спасителното
средство за разпалване
на скритата неразредена пълнота
от тайни и мълчания, и заглушени думи.
Поезията е навсякъде, в скритите пролуки
и явните прибежища, в таваните, мазетата
и най-обиковени всекидневни,
в трикрилни гардероби и малки шкафове,
сред паяжини, прахоляк, на светло,
слънчево, на припек, и на сянка,
поезията е дори в една едничка дума,
която се измъква от пашкула от мълчание,
разпукнал се от нейното узряване.