автор: severianin

Зрелост моя, есен моя прошарена,
мои сребърни, мои печални години,
най-ценени са в този свят антикварен
стар тютюн,
стар приятел
и старо вино.

Но не е старостта ни имане трупано,
даже опитът старчески не е имане –
той е на безбожна цена откупени
стари тлеещи разочарования.

Опитът не е мъдростта на дните ни,
не е божи дар или дар на музите –
опитът е пепел от жарта в гърдите,
светъл дим от изгубени илюзии.

Крачим кротки, опитни, белокоси,
кръстосали времето по сто посоки,
по жарта на дните си стъпваме боси –
опитът е изпит преди урока;

опитът е билет,
твърде късно купен
– след тегленето на лотарията.

Колко много такива билети натрупани,
а нищо никога не се повтаря...

Зрелост моя, прошарена есен моя,
мои сребърни, мои години тревожни,
кой ще върне на късното лято зноя?

Невъзможно е, знам! Не е възможно!

И когато на зимата в бялата прежда,
си пожелаем “щастлива Нова година!”,
ще е само пореден триумф на надеждата
над богатия опит от всички години минали.