автор: Ianna

Ти си
като пъпката, с която се боря цяла седмица.
Ти си
като вечерния ми глад – когато се наситя започвам да се мразя.
Ти си
като малката афта на езика ми – все боли и дразни.
Ти си
като моята бяла котка – свита на топка долу в краката ми докато спя.
Ти си
като оголените ми венци – понакога кървят.
Ти си
като сутрешното ми ставане – все ми е криво.
Ти си
като опита ми да направя кекс – все го прегарям.
Ти си
желанието да съм искрена.
Ти си
всеки божи ден.
Ти си
моят мъж
Опитвам се да те измисля
А ти си все тъй истински…