автор: hristam

Тя си тръгва, преди да е още пристигнала
и в очите й няма въпроси.
Нежността й е шепот, изтръпнал от викове,
натежало от жажда докосване.

Тя е тайна, по-силна от хиляди истини
и не може да бъде забравена.
Тя е нечия болка, превърната в изповед.
Тя е нечие дълго прощаване.

Не е тази любов, дето дава живот
и удобно до теб остарява.
Тя е чуждото вино и чуждия плод,
след които по-гладен оставаш.

Тя е зрялото бягство към твоята лудост,
тя е твоето трезво пиянство.
Наказание, грях или може би чудо-
тя е твоята друга реалност.

Някой ден ще се стреснеш от скритите екоти,
ще поискаш да бъде различно.
Беше чужда, но стана по-свидна от всекиго,
щом това е жената, която обичаш.