автор: blagova

Врабчетата са най-издръжливите на неразумни постъпки,
които човек прави с природата. Популацията им, обаче,
в България намалява с 10 % годишно - сигнал,
че много сериозно сме прекалили с това, което правим.


Ято гладни, бездомни врабчета
на перваза отбройва трошици.
След закуската храбрата чета
се нанизва на мократа жица.

Там, сред зимната вихрена хала,
тези мънички божии птички
гръмогласно огласят квартала,
сякаш съд произнасят над всички.

Тези рошльовци, птици свадливи
озвучават безцветните зими.
Некапризни на студ издръжливи.
Душевадници неукротими.

Чуруликат. Прелитат. Подскачат.
Пърхат в локви. Изпълват простора.
Тук остават с едничка задача –
да са песенна птича опора.

И макар, не така надарени,
като пъстрите свои роднини,
в сивотата на дни заскрежени
те са Моцарт. В дует с Паганини.