автор: ZAGORA

На прага й съм като всеки път.
Мигът очаквам, в който ще пристъпя
от низини към ясен рът,
сред светлината на слънца да се окъпя.
Какво ли ще намеря сред енигма от селения,
със дух на пътешественик и откривател?!
Но ще записвам чудеса в усамотение,
аз-летописецът и вечният мечтател.
Може да срещна някъде и рискове...
Животът затова е приключение.
Луни ще ме лекуват с медни дискове
из дебрите на сънните видения.
Очаквам я като дете,което
ще се роди в дванайстия си час.
Ще запламти от щастие небето,
ще звъннат чаши със кристален глас.
Добре дошла,красавице-тринайста!
Бъди за нас добра и плодовита,
прекрасна като роза майска.
Бъди ни честита!