автор: kristi

Небоснежна, небоснежна нощта е.
Гали вятърът - ласка за сън.

Но танцува снегът и извайва
в тази нощ всичко в бяло навън.

И ни среща усмихната Коледа,
по пътеката лунна дошла;
и в покоя, намерил ни, молим се
като вярващи в чудо деца.

И забравяме дните, обърнати
от протрити и вехти подметки,
по които животът рисувал е
силни птици, затворени в клетка.

Де да бяхме деца... А не бяхме ли?...
Да се смеем, когато боли.
Е, какво пък, в тази нощ да сме святи.
В тази нощ той, животът, вали.