автор: ulianka

Ей богу, няма да те дам!
Навярно е излишен драматизъм,
но ти си ми геройството - не срам,
Родино, с трудна епикриза.

Синее ли се старият Балкан?
Небето ти дали е от добра коприна?
Приличаш ми на прашния таван,
от който и детето си замина.

Гора ли си, или едно дърво?
Самотна си ми, малка ми Родино.
Обичам те в добро и недобро!
Каквато и да си... Но да те има!

Да може, да се върне тук
една изгубена душа, а после - друга.
А ти, събудена от махмурлук,
поне веднъж повярвай в чудо!