автор: traveling_musician

Затварят се във себе си плажните чадъри.
Над нас е само киселият лунен резен.
Брегът е нерешително добър
и нежно нелюбезен.

Небето е танцьор. Играе пантомима
на дансинг от звезди - да го прескочиш.
Но млечният му път не е към Рим,
а - шейк от леко пийнали посоки.

Във джоба ми ръждясват летни мигове
и паднал на коляно пръстен.
Разбират ни вълните
и ни пръскат.

И бавно се въртим със теб
в прощално ча-ча...
Обърква се космическият ред
и сяда да поплаче.