автор: rosy88

Тя трябваше да пише за снега
за грешките в което не прогледна
за бялото на всяка суета
и за една сълза, но не последната

Тя трябваше да пише в ритъм нов
за резките от хиляди кинжали
за смисъла да бъдеш не-готов
когато новата любов те пали

наместо туй, Тя писа за въже
въжето в хола на един обесен
и тъмното в очите му я взе
и я изпя като прощална песен