автор: atom

Да. То е ясно. Когато прогледна за миг.
И светът се върти. Но и моята ос прецесира.
Някакъв луд Архимед се разхожда със крик...
Най-опорната точка наоколо май е надирът.

Как да избягам встрани от стремежа за бяг,
та побегна ли - твърд ще застине и етерът даже.
Но ако спра и за малко на входния праг,
ще изпусна дори маранята от лични миражи.

Нека ме носи прокобата да съм си мой -
докъдето и стигат вълните. А после - море е.
Схванах кое е ковчега на древния Ной.
Каквото е нужно - от мене (ковчег) - ще живее.