Произведението участва в конкурса "Очи за себе си"
Когато Господ сътворил Земята,
и всички живи твари по света -
създал, незнайно как и БЮРОКРАТА -
всесилен над човешката съдба!
И ето го - опънат пред бюрото,
пред него - куп от папки, телефон...
Бе, знаете го - още от школото,
какъв е бюрократския фасон.
Пристигне ли човечец простодушен,
унило носещ своята Молба -
започва бюрократинът напушен
да си играе с чуждата съдба.
Сърдито гледа го през очилата -
ще кажеш, че е огнедишащ змей!
- Хей! Я поглеж - що пише на вратата:
"-Елате утре"! Прости хора, брей!
Самодоволно плесва по бюрото
и с пръсти пита: - Има ли рушвет?,
- Без "сухо" - чао! Друг път - знай! Защото
това е бюрократския ни ред!
И тръгва си човекът омърлушен -
зер бюрократът - той е сила! Да!
Да пази Господ! И си тръгва сгушен,
превит на две от своята беда.
Но... беше то! В една прекрасна утрин
пристигнал там молител-бабаит
и цапнал бюрократа право в мутрата,
защото бил и той бая сърдит!
- Бе, твойта мама, тук защо си сложен?
Не чиниш даже две лули тютюн!
Ще ми се ежиш тук, като велможа?
И - прас!, размахал тежкия бастун!
Подписал бързо-бързо бюрократа!
Печат поставил - сръчно и с размах!
Хем без рушвет придвижил той молбата!
Помогнал, явно, якия пердах!