Поради вчерашния банкет около свършека, днес окъснях за в кафенето. Кога бутнах вратата, то вътре амен-амен цялата махала, начело със Съвета на кварталните зевзеци:
- Хайде бе, Даскале, притеснихме се ти да не си са свършил – захапа ма от вратата Насю Батарланеца, отмести се, та згъчи в кюшето Малък Котьо и се провикна: сядай тука, ама първо заръчай по едно, затуй че на подмина свършека.
- Да бе, да, снощи заръчвах за свършека, днеска че не е имало свършек, а до пенсията ти ли ще ме храниш – сопнах му се аз и се ухилих на кафеджийката: - Радост, сипи едно чайче с малка Плиска, и го запиши там....
- А-а-а, Даскале след снощният мухабет, за три месеца напред си си изчерпал вересията – вкара глава в раменете си момата.
Преглътнах аз на сухо и се присламчих до Бай Симо, Политиката, щото си беше остаял кутията с цигарите на масата. Той пак беше взел за дълго думата:
- Туй със свършека, пак е еврейска уйдурма. Вдигнаха оборотите и си натъпкаха срещу Коледа джобовете, пък вий лапайте мухи и са надеяйте на мартенската пенсия.
- Чакай бе Политика – дръпна го за ръкава Митьо Семето – не са евреите, а маите: техен е календарът.
- Майни ги тия маи, щото и те си имат евреи и тях евреи ги командват, както и руснаците, и американците и нас, най-вече. Дърпат на всички конците и те кога решат, тогава ще е свършека, и то само ако им е на далавера, ясно – и са вторачи в мене.
Клатя глава аз одобрително, щото като нямаше вчера свършек, кой има цигари и пари да почерпи, от към неговата ще съм. Може и туй да са имали наум маите, от вчера нататък, да не спорим и да са съгласяваме, тъй ами!