автор: Rodenavlotos

Какво ще стане, ако един ден свърши виното
от тази моя изба, където си се настанил
и пиеш ли, пиеш, като за последно. Или то
така е отровило кръвта и жилите ти,
че няма излизане от нея, докато си жив,
и не изцедиш съвсем вълшебния нектар, замесен
от пръст и слънце, и лози, наливали
зърно от ранна пролет, чак до късна есен.
Докато бавно изучават се телата ни,
от земното притегляне уплашени,
езикът ти- хоботче на пчела,
се плъзва търпеливо по ръба на чашата,
и вкусва първата си глътка елексир,
за който могат само да завиждат боговете.
Докато втората върху небцето ти се спира
разбираш- няма как да бъдат само двете
и да не пиеш, докато не свърши виното
на тази изба- котвата ти в мрака.
А утре чак, когато махмурлукът ти отмине,
ще можеш да си продължиш нататък.