автор: severianin

И пак една звездица ще изгрее
над Валтазар, Каспар и Мелхиор*,
за да им сочи път през Галилея
към яслата във оня стар обор;

и пак камбанен звън и песнопения
ще разнесат вестта, че в този ден,
като надежда свята за спасение
Исус Христос отново е роден.

И Господ своите ангели ще прати,
и херувим до серафим крилат,
сред хората ще слязат на земята
и ще изкъпят всички в благодат.

И в тъмнината на нощта беззвездна
Престоли, Сили, Власти, Начала*
ще литнат от космическите бездни
– безплътна рат с архангелски чела.

И някое Господство, ангел някой
ще прелети над моя тих квартал.
Горкият, как да разбере сред мрака
какво от висините е видял?

Тераси голи, покриви, комини –
безснежни или в сняг като памук.
Дано архангелът да ни отмине,
дано не слезе серафимът тук!

Това са покривите на затвора,
на лудницата, детския приют...
Нощта е празник за щастливи хора,
а там е мрак, а там е глад и студ.

Нататък морга, болнична палата,
и дом за старци – безнадежден свят.
Не слизайте, архангели крилати,
тук искат хляб, не търсят благодат.

Знам, тази приказка е неудачна
пред празника, дошъл с камбанен звън,
но тя е истинска, макар и мрачна,
като самия тъжен свят навън.

И ако все пак светли херувими
ни носят нещо в празничния час,
това да е надеждата,
че има
един Спасител в този мрак край нас.

______________

* Валтазар, Каспар и Мелхиор – тримата влъхви, донесли на
новородения Исус своите дарове – злато, тамян и миро;
* Божието воинство има своите чинове – във висшата йерархия са
Серафими, Херувими и Престоли, в средната – Господства, Сили
и Власти, в низшата – Начала, Архангели и Ангели.