автор: atom

Търкалям в ръката си кестени,
разменяйки влага за влага.
Светът ще приключи. Естествено.
И друг ще започне веднага.

Светът съществува до мигване,
но няма в гердана му спиране...
Безброй светове са пристигали
и тръгвали - изконсумирани.

Един, после втори - без смесване.
На всеки по миг се полага.
И само подобно на кестени
разменят си влага за влага

с ръката, която поддържа и
търкаля гердана безгрешно.
Ще мигне светът и ще свърши.
Окото обаче е вечно.