автор: Marta

"Няма страшно, татко, тази книга свърши!"


Нищо страшно, татко, страшките се скриха.
Кукерите грозни с рози се покриха.
Столът, закачалката, нощните им роли
вече не участват в моите неволи.

Гарваните равно по снега се стелят.
Черните тирета мило определят
битието земно с белите му грешки.
После идва друго. Не е зло, а вещо.

Влиза и посяда. Болките ти взима.
Не е смърт, а само милостива зима.
Спуска се внезапно, клепките целува,
устните ти каца снежна пеперуда.

Няма страшно, татко, страшното се свърши.
Вятър зъл и яростен сито си откършил,
спомени пресява, сее преспи снежни.
На небето някой се усмихва с нежност.