автор: ringo

Като слепци почуквахме с тояжките
издраскани по друмите на времето.
И някъде напред бе настоящето,
а с него и любовите - големите...

Когато се отчаяхме от скитане,
за да се търсим с тебе непрекъснато,
на кръстопът се спряхме и се питахме:
Нима завинаги ще сме откъснати?...

Били сме, без да знаем, близко двамата -
един от друг разделял ни е ъгъла!
За наша радост свърши тука драмата,
звездите ни не бяха ни излъгали...

Намерили се толкоз неочаквано,
страхувахме се даже да повярваме.
Косите посивяха от очакване,
но за душите бе като прераждане!...