автор: avloeis

Дженифер застана пред рафтовете с книги и започна да търси нещо интересно за четене. Вниманието й привлече една стара енциклопедия на митичните създания, която едва отнесе до махагоненото бюро. Бе наистина стара ръкописна книга, с кожени корици и метален обков. Приличаше й на някакво съкровище от древността.
Когато светна настолната лампа, забеляза тетрадките, които бе оставила днес, за да ги разгледа. Реши да започне от най-дебелата, тъй като й се стори най интересна със своите черни корици и сребристи цветя по тях.
- Маргьорит Притнеч... – прочете тя името на първата страница с дата от преди петнадесет години. Момичето бе писало за отделни дати без да следва определен ред, явно просто изливаше емоциите си в тази тетрадка.
“ 3 ноември. Изминаха няколко дни от както се върнах в Академията като десетокласничка в специализирания клас, но тази година имам намерение да бъде по-различна от предишната. Днес нарочно се блъснах в Лука Нова от другия клас, беше малко глупаво от моя страна, но така поне мога да съм сигурна, че ме е забелязал. Искам да ме хареса и двамата да излизаме. Толкова е хубав! Как може да излиза Джанет Тлиф? Вярно е, че е много хубава и популярна, но не го обича и само се възползва от него!”
Дженифер бе изненадана да намери информация за лекаря и то точно в тази тетрадка, но пък това я накара да продължи да чете написаното. Най – голямо впечатление й направи написаното на 24 октомври, когато тя описваше новото момче: “Изглежда много добре, висок, с руса коса и сини очи. Всички момичета от Академията въздишат по него и са като роях оси на мед. Изглежда единствено аз и още няколко момичета не му отдаваме голямо значение. Лука е много по-привлекателен от този!”. На другата страница имаше избледнял портрет на момче и Джен предположи, че е на новото момче, защото на предните страници имаше портрети на Джанет, Лука и други личности. Главата й изведнъж се замая и тя се почувства изключително отпаднала...
Когато се събуди вече минаваше единадесет на обяд. Остана учудена от факта, че лежеше в леглото си с дрехите от снощи, въпреки, че ясно си спомняше как за последно бе зад бюрото и четеше дневника, който и сега спокойно лежеше, отворен на същата страница. На врата се почука и това стресна момичето.
- Амроас? – учуди се тя да го види на прага си. – Какво те води насам?
- Здравей! Надявам се да не съм те събудил? – усмихна се той.
- Не, не си! Не се притеснявай!
- Дойдох да те поразпитам за някои неща. Момчетата все ме препращаха към теб. Никой от тях не си води бележки по всички предмети, а и ми казаха, че трябва да си избера клуб, но не знам какви има.
- Да.. те винаги гледат да прехвърлят топката другиму! – въздъхна тя и го покани да влезе. – Седни на дивана. Ще извадя записките ми и списъка със всички клубове, за да си избереш.
- Благодаря! Страшно много ми помагаш, да знаеш! – усмихна се още по-широко Амброас. – Може ли да те попитам още нещо?
- Да, питай! – подкани го тя, докато вадеше кутия с бонбони от шкафа и му ги поднесе.
- Какво представлява тази Чаена церемония на Академията?
- Тази церемония се провежда всяка година след Турнира, за да се отпразнува победата на спечелилите в състезанията. Цялата подготовка и изпълнение на ритуала са извършва от клуб, наречен “Звезди” и подробностите се пазят в тайна. Е, вече някои от тях се знаят, но е най-интересно да победиш и да отидеш да видиш сам! Градината на Афродита е великолепна, тям се и провежда събитието.
- Кажи ми повече за този клуб! – полюбопитствува момчето.
- В момента той се състои от седем човека, които са един вид елита на Академията, не просто защото са богати, за да влезеш в този клуб трябва да издържиш специален изпит и постоянно да поддържаш висок бал. С една дума: трябва да си перфектен. А президента е задължен да е самото съвършенство.
- Интересно! Не очаквах да има подобни неща! – замисли се той. – Кой е президента?
- Каин Макрби... Академията е единственото по рода си училище! – подчерта тя, за да скрие болезнената нотка от произнасянето на името на това момче, и извади всичките си тетрадки и листи. – Ето това е всичко, което ще ти потрябва, а ето и списъка с клубовете, ако искаш ще ти помогна с избора.
- Да, моля те! – с удоволствие той й направи място до себе си и тя не отказа.
- Общо клубовете са тридесет и четири и тук са подредени по азбучен ред. – заобяснява тя, но Амброас обръщаше повече внимание на устните, кожата и черната й коса, която скриваше очите. – Разгледай ги и ми кажи, кои съвпадат с твоите интереси!
Момчето взе листа и се наведе напред, но обръщаше повече внимание на Дженифер, която се облегна назад и впери поглед в него. Той бе висок и изключително привлекателен. Широките му рамене и мъжествените ръце събудиха някои глупави, според нея, мисли. Намираше се сама в една стая с едно красиво момче, седящо на сантиметри от нея. Бе напълно нормално сърцето й да забие лудо и да я обземе глупава нервност, нали?
Амброас усети емоциите й или поне видя силната промяна в цветовете върху душевната й картина, която му пречеше ясно да види, намиращото се в нейното сърце. Все още не бе сигурен за вида на нейните чувства, но предполагаше, че събудил интерес в нея и реши да провери, но в същия момент се почука на вратата и Джен стана да отвори. Беше Фабиан, който изглеждаше ядосан и разстроен. Амброас го усети, но и негово съзнание бе недостъпно заради картина от цветове. Той започна да изпитва колебание в способностите си при вида и на двете прегради...
- Трябва да говоря с теб! – сдържано, но остро каза Фабиан. – Насаме!
- Намираш се в моята стая! – студено му напомни Дженифер.
- Аз ще дойда по-късно, за да ти върна тетрадките! Благодаря! – учтиво се оттегли Амброас, усещайки тягостната обстановка.
- Извинявай за това! – сконфузено се усмихна Дженифер и го изпрати до вратата.
- Няма проблем! – увери я той и излезе.
- Какво си мислиш, че правиш? – обърна се тя към Фабиан. – Поне малко не може ли да се съобразяваш?!
- Искам отговор! – изкрещя той. – Защо ме отблъскваш? Какво ти направих? Или и ти стана същата нещастница като Каин?!
Дженифер не сдържа гнева си и зашлеви момчето. Ударът озвучи цялата стая, но най-силен отзвук имаше в сърцето й, което се сви от болка, но тя остана непоколебима.
- Никога не си позволявай да наричаш по този начин брат си! – с тих, но категоричен глас каза тя.
- И ти си като тях! – изхлипа Фабиан, потресен от реакцията й, никога до сега тя не бе го удряла. – Вие единствено се интересувате от Каин! Разбира се, та нали той е наследникът! Само той ви е в главата! Ти казваше, че ме обичаш и че съм специален, но явно всичко е било лъжа! Ужасна си!...
- Фабиан! – Каин нахлу в стаята и чу последните му думи, които изписаха болезнена агония върху лицето на Дженифер.
- Мразя те! – бе изкрещяло момчето и изтича навън, защото знаеше, че не го мисли, но бе прекалено ядосан и гневен, за да й го спести.
- Дженифер! – обърна се той към нея, но тъгата й бе заместена от ярост и гняв, които объркаха Каин.
- Колко пъти да ви казвам да не ме наричате с първото ми име? – студено се обърна тя към него. – Последвайте малкото си братче и ме оставете намира!
- Както кажеш! – той склони глава и излезе, нямаше смисъл да спори с нея или да я успокоява, знаеше, че сега сърцето й е в агония, но не можеше да й помогне, ако тя не му дадеше позволението си.
Останалата част от деня Джен прекара в чистене на скритата стаичка, което я разсея от случките сутринта. Намери много стари писма, които реши да прочете по-късно, умираше от любопитство да разбере всичко. Най-голямо впечатление й направи дървената кутия под леглото, в която намери стара снимка на момиче и кичур коса. Стори й се странен надписа на едно шишенце със сребриста течност в него, което не можа да отвори:
- Платрин - страница осемдесет и две. – прочете го тя на глас и побърза да разгледа и тефтерчето с надежда да намери нещо полезно, но то бе пълно с неразбираеми чертежи и знаци. Дори малката кутия от черен метал бе заключена за това върна вещите обратно на мястото им.
Реши да качи телескопа в стаичката, за да може да наблюдава звездите, когато може, но нямаше време да го настрои подходящо, защото се сети, че трябва да отиде при директорката, за да сподели идеята си за старите играчки от стаята й, но нея я нямаше в Академията до края на деня и Джен се върна в стаята си разочарована. Искаше по-скоро да започне да поправя играчките и да ги даде на децата, също така и тя самата да освободи заетото от тях място. Любопитството й да разбере още от тайните на това място тя седна да чете дневника на Маргьорит, който започваше да й звучи все по-фантастично и нереално. Момичето разказваше разказваше как в училището започнало да се случват странни неща, като изчезването на някои ценни вещи за Академията. Лука Нова, изоставен от Джанет, избухнал пред един от учителите и дори го ударил, за което го наказали, премествайки ги в стаята, в която Джен бе настанена сега.
- Значи не е бил негов приятел, а самия той! – осъзна тя, но реши за сега да не казва нищо на Нoва, за да не се обърнат нещата срещу нея.
Джанет от своя страна също започнала да се държи странно. Напуснала клуба “Звезди” и се преместила в самостоятелна стая, дори започнала да отбягва приятелите си и често да отсъства от училище. Маргьорит живо се интересуваше от живота й и взаимоотношенията й с Лука Нова и това Дженифер го разбираше, но странното бе, че тя често споменаваше и новото момче, чието име навсякъде бе заличено. Той бил изключително студена личност и много пъти го виждала с Джанет, но не изглеждало да излизат.
“ 1 декември. Видях Лука Нова и Джанет в зимната градина. Май се бяха карали и то много жестоко, защото Джанет се разплака, когато той излезе. По-късно Катрин ми каза, че той ще участва в театралната постановка за Новогодишното тържество. Толкова се зарадвах, че не можах да сдържа вика си и стреснах всички, но няма значение. Сега страшно съжалявам, че не се съгласих да участвам в постановката, когато ме поканиха. Трябваше да приема!!!...”