автор: iszaard

Много е лесно даже! Да извикам като един Архимед: „Еврика!” Само учените били откривали тайни. Хвалят ги журналистите. Това – онова разбрали, докопали се до някакъв трик, за който ние простосмъртните даже и не подозираме. Хм, не може ли всеки така да постъпи?! Та реших да се пробвам и аз на научното поприще и ето на – получи ми се.
Какво е влюбването? Проста магия. Даже и име ще й сложа - огледална. Години наред се чудех какво не ми се връзва, защо често се чувствам като издут с въздух балон, толкова препълнен, че не му остава нищо друго освен да се спраска на парчета. После ми е все едно. И така си е.
Редовно се оплакваме, че не си се получават любовите. Така е, защото всички се правим на големи магьосници – пък сме едни чираци само.
Току някой ти покаже огледало. Видиш се с неговите очи, харесаш се. Изпълваш се с радост. Чакаш нова среща, пак да се огледаш. Да се прецениш. Да, ама човекът решил да скрие огледалото. После обикаляш, обикаляш. Няма къде да се огледаш, та току накрая се спука емоционалния балон. Казваш си: Огледала много, другаде ще се видя – колко съм красив, добър и прочие.
Някой решил да си играе. Крие, крие огледалото, пък накрая вземе, че го покаже. Зарадва се сърцето, умири се и големее... Също като балон. После пак се спука. Защо е всичко това?! Иди, че разбери. От лошотия вероятно. После, като те види, че много искаш точно в него да се оглеждаш чиракът-магьосник пак показва огледалото, ама намацано със сажди. Казва ти – това представляваш ти - едно цапано дупе с тиква!
И така, точно като един Архимед накрая взех, че се плеснах по челото и си казах: „Открих го!”. Покаже ли ми някой огледало – веднага вдигам моето срещу неговото. Пък да видим кой кого. Такава светлина настава тогава, такива искри се разхвърчат, направо едно театрално представление с фоерверки. Та това е влюбването – война на огледала. Който иска, нека вярва и на тази научна теория.