автор: rumpel

Усещаш ли как идвам всяка нощ?
Оставям си задръжките на прага…
Макар да си злопаметен и лош,
до тебе на постелята полягам…

Усещаш ли как идвам всяка нощ?
Захвърлям своя свян – ненужна риза…
Съня ти на парчета режа с нож
и призрачна във него аз навлизам…

Усещаш ли ме как присъствам в теб?
Невидима, мъглива, постоянна…
Присядам в полунощния вертеп
и с утрото си заминавам ранна…

И после се отправям с полет тих
да навестя в поредна нощ съня ти.
И пиша стих… Единственият стих,
към тебе, мили, който ме упъти…