автор: Moby

За любов....
Къде си? Моля те отговори!
Кога ще спра да бродя и да превръщам дните в нощи, а нощите във зима.
Къде си, покажи ми се, открий се!
Вкочанена съм от самота.
За теб копнея във съня, деня, нощта,
очите ми изтичат от взиране във хоризонта и
сама…успявам някак си да издържа.
Твърде много сила в себе си тая.
Ще я превърна в гълъб - пратеник, ще те намеря или ще те сътворя.
От дълбините на душата ми излез и продължи по пътя си без страх.
Аз няма да съм тази, която полетът ти ще възпре,
аз няма да съм сила центробежна и няма да превърна дните ти в мъчение..
Ох, искам само да си ти!
Да зная, че когато погледът си скръбен отправя към простора сив,
една звезда ще го огрее - сиянието на твоето съществуване.
Това ще е наградата ми - по - голяма от света!

Ах, аз лъжа! Всичко е лъжа!

Горчивото ми отчаяние ме води към единствената отворена врата,
към изхода – да ти представям във фалшиви краски желанието си.
Но ще ти разкажа, ще излея онова, разкъсващо сърцето ми с трион…
Ще ти призная как не бих могла да издържа и миг дори присъствието ти,
без да пожелая да се слея с теб,
без да потърся допира ти,
без да жадувам за дъха ти…..
Желая да съм в теб, желая те безумно, боли ме от любов!
Кажи къде си, появи се най – накрая!
Спаси ме от страданието!
Желая твоя свят, желая да горим във огъня –
във пагубния огън на страстта.
Желая да се отпусна, да те усетя в себе си и да се разтопя,
да бъда топка снежна в твоята ръка..
Желая да ме обладаеш като демон във нощта
и във деня да продължим да блудстваме жестоко!
Да, блудница ще стана, за да те намеря и няма да се посрамя!
Кръвта си ще излея и ще я изпия след това!
Душата ти желая неистово – тъй както нищо до сега….
Безумец съм, и грешница, и дявол…не мога вече да се спра…
Къде си лудост моя, срещни ме,
постой на кръстопътя, където си сега и извърни глава,
и виж ме – аз чакам те сияйна, готова да се отрека от всичко земно,
готова за полета далечен, събрала силата вселенска и мъдростта….
Ще стана змия, ще се увия около снагата ти, ще те изпия със наслада дива,
ще се превърна във птица граблива, ще изкълва очите ти….свенливо…
Не се плаши!
Нуждая се от теб!
Прости ми грубостта…срещни ме!