автор: kalin8

Изстена почти като ударено псе портата, едвам държаща се на ръждивите резета и остана така- полуотворена, сякаш не иска да ме пусне в двора.
Вярно е… Влезнах с взлом защото не можах да отключа бравата, смазвана последно преди доста години, така че ключът пазен в кметството, става излишен от тук на сетне… Защо ли го прибирам в чантата си? Не знам!
Побутвам я и със сила – зарад снега, влизам в двора. Тук забравям всичко… И тежкото зимно пътуване по планинските пътища, и лошото време, и проклетиите на съществуването, което наричаме съвременен живот, и… Няма да изреждам повече!
Двайсетина крачки по плочника, няколко стъпала… И вторият ключ съвсем леко отваря входната двукрила врата, но не бързам да влезна, а оставям да ме изпревари свежият зимен въздух. Това, обаче, трае не повече от минута. Вече отварям капаците на прозорците да влезе светлина в кухнята, където смятам да се разположа на първо време. Там се затопля най-бързо, като запаля камината, пък и е най-удобно за гости… Само след час-два ще дойдат бай Иван- кметът и още двамина стари приятели- не сме се виждали от доста време…
Огънят вече гори. Паля цигара от съчка борина и заставам в салона до оставения в нишата пепелник и с лице към двете извивки на потъмнялото от годините си дървено стълбище-пътят нагоре, към втория кат на къщата. Там е „горният” салон свързващ „горните одаи’ ”, като ги наричаше баба.
Истинско бижу е това стълбище… С този резбован шкаф между двете пармаклии вежди на перилата, в който се намираха някога какви ли не „разни и разнообразни” интересни неща!
Но стига съзерцание! Трябва да пооправя малко кухнята, да забърша прахта, насъбрала се въпреки добре затворените прозорци и врати, да донеса от колата багажа си…. Почти на смрачаване е вече.
И докато се туткам насам-натам- ей ги! Портата изскърца отново и снегът захриптява под няколко чифта ботуши…
Да! Някой се покашля дипломатично…
Добре, че първом запалих огъня, та се позагря кухнята!
Бакърено джезве с грята гроздовица и шест чаши (Така ми се мярна през прозореца!) на подноса…
Излизам да си посрещна гостите.

Следва…

Б.Калинов-Странник
15.12.2012г.
Пловдив
http://kalin8.blog.bg/photos/79136/original/Starata%20%20kusta.JPG