Равел написа концерт за пиано,
само за лява ръка.
А аз си счупих лявото рамо
на леко пияна глава.
И ето ме - гипс и превръзки...
А тъй ми се свири, клавиши...
Побелях и страшно е късно.
Де да бях фавн... Де - дервиш...
Не ме лягай, Боже, на стола
във хола пред телевизора!
Аз съм съм страшно разголен
поетес, видял голям зор...
Забравих какво щях да река...
А - да: триста и няколко пъкъла!...
И Равел си подсвирквам с уста,
с ляв счупен акъл...