автор: swetulka

във благите усмивки на стариците,
във детското очакване на Чудо
в очите греещи на хората...
Във светлия възторг на малчуганите,
напомнящи на нас самите...
кога ли? Тъй отдавна...
По Коледа обичам питките на мама,
които казват по-добре от нея
какво е на душата й, когато ги замесва;
виното на тате,
искрящо в чашите
като прастаро заклинание,
което да ни пази от злини;
игривите езичета на огъня в камината,
извезващи със тайни знаци в мрака
древните сказания за нощите и дните
на Началото...
По Коледа съм влюбена във всички!
Дори във тези, които срещала съм-
злонамерени или студени.
Какво пък, аз не мога да ги съдя.
Искам да им подаря усмивка!
Искам да раздам от тая звездна светлина,
която тихичко вали от небесата във нощта...
...и де да можех да прегърна
всички тъжни и самотни,
злочестите, без покрив и без хляб...
Но знам, че няма да го сторя
и се питам дали това ме прави
част от злото на света?!
По Коледа, когато свещите горят във тишината
и всеки има своя миг на Тайнство,
аз искам да отпия
за всички мои близки и които са далече -
моите Приятели,
които сте със мен когато ми се пее
и когато ми се плаче,
които сте със мен,
дори когато съм грешила
и предавала съм някого,
тъй както себе понякога предавам...
И моля ви за прошка
и желая мир в душите и любов!
А другото от Бога е
и дай ни Боже, Благослов !