автор: rainy

Беше го нарекла Сър Цър. Като нищо можеше да е сбъркала пола му, но нямаше намерение да го проверява...

Когато Той се появи за първи път, Тя изпадна в див ужас. Неподредената й малка стая, сбутана в един безистен и поради това с прилично нисък наем, приличаше на коптор, със сигурност не беше мръсно бунище. Не можеше да го убие, не можеше и да иде навън. Студът беше изваден от приказките на Андерсен. То не че вътре беше приказна топлина, но не ти замръзваше поне дъха. Сигурно елхата щеше да се задържи дълго. Ако беше купила такава. Вече не го правеше. Последната украси за майка си. Тогава не знаеше, че е била последна.

Всъщност, с времето установи, че не знае нищо. Вече дори и не опитваше да разбира света. Само понякога, докато гледаше краката на хората, които минаваха покрай прозореца й, и се чудеше откъде им идва силата да ритат с тях. Не споделяше тези свои мисли с никого. Вече нямаше и с кого. Единствено се молеше ако умре изневиделица, да е навън, а не е тук, в дупката. Защото на тази врата не чукаше никой. Щеше да събере мишките на квартала, преди миризмата й да принуди някой да разбие келявата врата. Сигурно Сър Цър щеше да е сред тях. Така и така знаеше пътя...

„Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко.” Там някъде бяха и нейните пари. Беше изсипала резервните си банкноти на един непознат. Беше останал на улицата, без работа, без близки и без кьорава монета. Чудеше се кога и нея ще я стигне доброто, но тези мисли рядко й минаваха. Нямаше смисъл. Самосъжалението беше лукс, който си позволяваха хората с близки. Тя нямаше такива. Напук на този факт всяка Коледа отваряше този разказ и ревеше като малко дете. Чудеше се защо си е рязала всичките коси, а гребени така и никога не получи. Влъхвите така и не спряха до нея, а тя продължаваше с даровете им. Вече не се питаше защо този свят е толкова несправедлив. Сър Цър сигурно имаше шесто чувство, за да знае къде да отиде. Хубаво е да знаеш, че си нужен на някого. Пък даже и на една мишка...

Навън се чуха Коледни песни. Хората празнуваха доброто. Да се чудиш защо го правят, след като не му обръщат внимание, ама човешки свят. Тя отпи от водката си, после отвори хладилника, отсипа от прясното мляко в миниатюрна купичка - за да може мъникът да я стигне, внимателно я остави на пода и отвори „Даровете на Влъхвите“.